Принцип на работа на анализатора на пламна точка

Анализаторът на точка на възпламеняване е устройство, използвано за определяне на точката на възпламеняване на течност (напр. трансформаторно масло, мазут, смазочни материали) - най-ниската температура, при която течността отделя достатъчно пари, за да образува запалима смес с въздуха, която може да бъде запалена от външен източник на запалване.

Принципът му на работа варира леко в зависимост от метода на тестване (затворен-чаша или отворен-чаша), който се избира въз основа на типа течност и индустриалните стандарти. По-долу са основните принципи на двата най-често срещани типа:

1. Анализатор на пламна точка със затворен-чаш (напр. Pensky-Martens)

Този метод е подходящ за течности с температура на възпламеняване под 200 градуса (напр. трансформаторно масло, бензин) и е най-широко използваният за изпитване на изолационни масла.

Подготовка на пробата: Малко количество от течната проба се поставя в запечатана тестова чаша с плътно{0}}прилепващ капак.

Процес на нагряване: Запечатаната чаша се нагрява с контролирана, постоянна скорост. Бъркалка в чашата непрекъснато смесва пробата, за да осигури равномерно разпределение на температурата.

Тест за запалване: При определени температурни интервали капакът се отваря за кратко и малък източник на запалване (напр. газов пламък или електрическа дъга) се въвежда в пространството над пробата.

Откриване на светкавица: Анализаторът открива момента, в който слаб, временен пламък (светкавица) се появи в горното пространство. Тази температура се записва като пламна точка на-затворен съд.

Ключов дизайн: Запечатаната среда минимизира загубата на летливи пари, което прави този метод по-точен за течности с ниска{0}}точка на-пламване и изолационни масла (напр. трансформаторното масло изисква стриктно наблюдение на точката на запалване, за да се гарантира безопасността).

2. Анализатор на пламна точка за открита-купа (напр. открита купа на Кливланд)

Този метод се използва за течности с температура на възпламеняване над 200 градуса (напр. тежко гориво, смазочно масло).

Подготовка на пробата: Пробата се поставя в отворена, стандартизирана тестова чаша, изложена директно на околния въздух.

Процес на нагряване: Чашата се нагрява с определена скорост и пробата се разбърква, за да се поддържа еднаква температура.

Тест за запалване: източникът на запалване се прекарва по повърхността на пробата на редовни температурни интервали.

Откриване на светкавица: Температурата, при която се наблюдава постоянно светкавица по повърхността на пробата, се записва като точка на възпламеняване на отворената{0}}чаша.

Основна забележка: Тъй като парата може да се разсее във въздуха, пламната точка на-отворената чаша обикновено е с 5–10 градуса по-висока от точката на възпламеняване на затворената-чаша за същата течност.

Често срещани технологии за откриване в съвременните анализатори

Откриване на пламък: Използва оптични сензори за откриване на светлината, излъчвана от светкавицата.

Контрол на температурата: Оборудван с прецизни термостати и термодвойки за осигуряване на точно нагряване и измерване на температурата.

Автоматична работа: Усъвършенстваните анализатори могат да завършат нагряването, запалването и откриването на мигане автоматично, намалявайки човешката грешка и подобрявайки повторяемостта на теста.